Деликатният геополитически баланс около Тайван

Победата на президентските избори в Тайван на Лай Чинг-те – човек, разказан от Пекин като рисков сепаратист – дава на ръководещата Демократична прогресивна партия (DPP) невиждан трети мандат на власт. В навечерието на изборите Народноосвободителната войска на Китай предизвести, че остава „ в нараснала подготвеност за разтрошаване на сепаратистки заприказва за „ самостоятелност на Тайван “ под всякаква форма “. Но успеха на Лай като цяло съставлява утвърждение за последователност от страна на Цай Инг-уен, която заема поста от 2016 година

В първичните си изказвания след изборите и Пекин, и Лай прозвучаха относително помирително. Китайската работа по въпросите на Тайван съобщи, че ще „ работи със съответните политически партии, групи и хора от всички сфери на живота в Тайван, с цел да насърчи обмена и съдействието сред двете страни на Тайванския пролив “. Лай от своя страна прикани Пекин да откри способи за понижаване на напрежението. На конференция той призна „ значима отговорност за поддържане на мира и стабилността “ с Китай.

Такава сдържаност е добре пристигнала. Напрежението през Тайванския пролив, 180-километровото водно тяло, което разделя острова от Китай, трансформира това място в една от най-опасните точки на възпламеняване в света. Пекин твърди, че Тайван е част от територията му и заплашва да го нападна, в случай че Тайпе се съпротивлява на обединяването за неопределен срок. ДПП отхвърля да дефинира Тайван като част от Китай.

Въпреки виновната първична изразителност, подстрекателският темперамент на районната геополитика остава неизменен. Сдържаността на Пекин, както и силата на духа и уравновесеността на администрацията на Лай, са подготвени да се сблъскат с голям брой и упорити тествания. И двете страни, както и държавните управления на запад, би трябвало ясно да разпознават „ алените линии “ в връзките сред двете страни на пролива и да заобикалят да ги пресичат с думи или каузи.

Един ранен подобен тест беше предстоящото идване в Тайпе късно в неделя на високопоставена американска делегация от някогашни чиновници, която трябваше да „ съобщи поздравления от американския народ “.

Въпреки че Китай се опълчва на всевъзможни публични контакти сред държавните управления на Съединени американски щати и Тайван, хитрото конструиране на тази делегация разкрива сензитивност от страна на Вашингтон. Избирайки някогашни, а не настоящи чиновници, Съединени американски щати поддържат аура на неофициални връзки с Тайван. Посещението на Съединени американски щати има и много прецеденти. Подобни делегации бяха изпратени от държавните управления на Съединени американски щати в Тайпе през 2000 година, 2008 година и 2016 година след избори, при които Тайван избра нов президент.

Китай обаче би трябвало да осъзнае, че неговите многократни и дългогодишни закани към Тайван, постоянно отправяни на вцепеняващ кръвта език, са били контрапродуктивни за личните му цели и за запазването на мира в Азиатско-тихоокеанския район. Въпреки че Лай получи единствено 40 % от гласовете и ДПП загуби контрола над законодателната власт, резултатът към момента представляваше обръщение за непокорство на гласоподавателите в Тайван към предизборните закани на Пекин.

Сега той е в действие за всички страните да се съсредоточат освен върху това по какъв начин да запазят мира през Тайванския проток, само че и върху това по какъв начин да понижат напрежението.

Пекин би трябвало да се въздържа от осъществяване на заплашителни военни маневри към Тайван и да смекчи заканите си за военни дейности. Лай и други чиновници на Тайван би трябвало да запазят риторичната дисциплинираност, показана от Цай по време на нейното президентство, и да се стремят да предизвикват най-малко обмена сред хора с сътрудниците от континентален Китай. Съединени американски щати би трябвало деликатно да калибрират формалните си известия за Тайван, като внимават да не нервират Пекин излишно.

Настоящият геополитически баланс към Тайван е по едно и също време избухлив и нежен. Но остава извънредно за предпочитане пред алтернативата: експлоадирането на спор през проливите, който може да ескалира във война на суперсили.